Това, което е работело при 15 души, рядко работи непроменено при 40. Екипът се адаптира неформално. Официалният процес се отдалечава от реалността. В крайна сметка заобиколното решение се превръща в действителния процес.
Когато нова стъпка изисква повече усилие, отколкото проблемът, който предотвратява, хората вземат рационалното решение да я пропуснат. Особено когато нищо лошо все още не се е случило.
Процеси, за които всички са отговорни, са склонни да станат ничии. Когато нещо се обърка, хората поправят конкретния случай, а не закономерността.
Целта не е по-добре документиран процес. Целта е процес, който екипът може да следва без принуда.
Тръгва се от това, което хората реално правят, а не от това, което трябва да правят. Това е отправната точка. От там се подобрява.
Не матрица на отговорностите. Просто един човек, който знае кога нещо не е наред и има правомощията да го адресира.
Прост ритъм на проверка, който поддържа официалния процес близо до реалността, вместо еднократен редизайн, който започва да се отдалечава на следващия ден.
Ако един и същ проблем е бил поправян повече от веднъж или ако новите хора отнемат необичайно дълго, за да станат ефективни, това обикновено си заслужава да се разгледа.
Свържете се