Новите инструменти рядко се отхвърлят, защото са лоши. Отхвърлят се, защото условията за тяхното ползване не са изградени предварително.
Ако екипът не вижда проблема, който инструментът решава, ще намери заобиколни пътища. Не от инат, а защото старият начин изглежда по-бърз.
Вмъкването на нов инструмент в съществуващ процес рядко работи. Процесът трябва да се промени заедно с него. Без това инструментът се превръща в допълнителна стъпка, а не в заместител.
Обученията се провеждат веднъж. Приема се, че ползването ще последва само по себе си. Без ясен отговорник и начин да се проследи реалното ползване, внедряването тихо заглъхва.
Рядко е въпрос на по-добро обучение. Обикновено се свежда до три неща.
Не какво прави, а за какъв проблем е купен. Ако екипът разбира това, има основание да го ползва.
Инструментът трябва да е там, където работата вече се случва, а не отделна стъпка, изискваща дисциплина да бъде запомнена.
Не наблюдение. Достатъчна видимост, за да се знае дали инструментът си върши работата и с кого да се разговаря, когато не се ползва.
Ако един и същ инструмент е въвеждан повече от веднъж или ако не сте сигурни дали текущият се ползва реално, това е добра отправна точка за разговор.
Свържете се